История и клинични симптоми – Големан е домашен котарак на 1 година, живеещ навън. Доведен e в клиниката с болка в областта на гърба и задните крайници, силно затруднена походка и загуба на равновесие.
Изследвания и диагноза – Назначихме рентгенография на гръбначен стълб, таз и тазови крайници, както и коремна ехография.
Установихме двустранна фрактура на таза в областта на връзката му със сакрума (кръстцовата кост или кръстец). От дясната страна костите са разместени една спрямо друга т.нар. сакроилиачна луксация, а от лявата има счупване на с кръсцовата кост, което означава че може сериозно да са увредени нервите, отговорни за чувствителността и подвижността на тазовите крайници и тазовите органи. За късмет гръбначно-мозъчните рефлекси не бяха сериозно засегнати, котаракът движеше задните крайници, макар и да не може да ходи, уринираше и дефекираше волево.
Ултразвуковото изследване на органите в коремната кухина показа травма на пикочния мехур – частична руптура (разкъсване), проявяваща се с хематурия (кръвопикаене).
Лечение – Извършихме остеосинтеза (хирургично лечение на фрактури) с компресиращи винтове. Операцията е деликатна, заради многото и важни нервни структури в тази област и изключително ограниченото място за поставяне на имплантите (в случая винтовете). Грешките в мястото на въвеждане на винтовете могат да доведат не само до провал на фиксацията, но и до увреждане на нервите с трайни последици. От страната на счупения сакрум поставихме допълнителен антиротационен винт, увеличаващ здравината на фиксацията.
Травмата на пикочния мехур лекувахме консервативно – флуидна терапия, опиоидна аналгезия, кратък антибиотичен курс. Хематурията изчезна два дни след началото на терапията.
За успеха на лечението от изключителна важност е добрата аналгезия (обезболяване), която осигуряваме незабавно след приемането на всеки травматичен пациент и продължаваме не само до негово изписване, а и по време на цялото домашно лечение.
На третия ден след остеосинтезата Големан вече ходи самостоятелно, макар и с лека атаксия (нестабилна походка), на десетия ден свалихме кожните шевове, оперативните рани бяха заздравели без усложнения. Функцията на крайниците изглежда се възстановяваше с бързи темпове, не се забелязваше куцота или атаксия. Посъветвахме стопаните да му осигурят условия за живот в затворено помещение за период от един месец. Нашата прогноза е за пълно възстановяване на двигателната активност.