История и клинични симптоми – Котето е намерено и доведено при нас в безпомощно състояние с признаци на тежък задух – учестено дишане и цианотични лигавици (синкаво оцветяване на венците, езика и конюнктивите поради недостиг на кислород). Гръдният му кош външно беше силно деформиран, което означаваше, че се касае за травма или генетична аномалия.
Изследвания и диагноза – Стабилизирахме котето с кислородна терапия и обезболяване. След седация извършихме рентгенография на гръден кош, както и общи кръвни изследвания.Рентгеновите снимка показаха вродена деформация на стернума (гръдната кост) т.нар. pectus excavatum. При това състояние гръдния кош е стеснен в задната си част, което влошава дишането и работата на сърцето. Такива котета изостават в растежа и са много податлива на дихателен стрес, което може да завърши фатално за техния живот.
Лечение – При пациенти под 4 месечна възраст костите все още са гъвкави и с успех може да се използва външна шина. Моделирахме шината от пластмасов бинт, който е много здрав и лек материал. Хиругичната техника за прикрепяне на шината към гръдния кош, която изполвахме са перкутанни циркулярни шевове (хирургичен конец с игла се въвежда в гръдния кош през кожата, минава около стернума и излиза отново през кожата, където се прави възела). Така гръдната кост се изтегля и изправя по контура на шината.
Анестезията на такива пациенти винаги е предизвикателство, поради малките размери (в случая Злати тежеше 900гр.), възраст под 4 месеца и силно компроментираната дихателна и сърдечна дейност. Използвахме инхалационна анестезия с механична вентилация.
Следоперативен период и резултат – Злати остана в клиниката един месец след операцията, като всяка седмица правехме контролни рентгенографии и асептична обработка на кожата в областта на хирургичните шевове. След 4 седмици премахнахме шината, деформацията на гръдната кост беше компенсирана. Клинично котето се чувстваше много добре и беше наддало 400гр. тегло.
